Според представата за живот на една образователна институция 50 години означават само едно - богата история, опит и традиции. Това е възраст, която определено респектира, но е и приятен повод да се върнем към миналото с усмивка и гордост, и да погледнем напред с увереност и амбиции. Годините събират във фокус хиляди учебни часове, няколко поколения учители и ученици и петдесет випуска зрелостници, които днес се изявяват във всички значими сфери на социалния живот.
Опитът, натрупан в училището ни, е създаван и осмислян от десетки учители, възпитатели и служители. Традициите съхраняват трайното и ценното в педагогическата практика, те са опорите и връзките, които извеждат и до днес непреходното, и запазват българщината, националния дух, култура и идентичност.
Нашето училище не бе пожалено от бурите, от превратностите и несгодите на мъчителния преход, на който все още сме свидетели. То бързо израстна и помъдря, защото успя „в движение“ да намери своето място в образователния и културен живот.
В училището пристигат и от него тръгват много пътища - нашироко по земята и нависоко към небето. Преди да станат пътища и полети, те са били надежди и мечти за по- добро бъдеще. Ние оставяме себе си в училището, за да остане и то в нас, и това единение да изтегли нишката на живота, за да сътвори Човека. В спомените ни витаят образи на учител, класна стая, чин с учебници, черна дъска, станали свещени по силата на своето мигновение.
Днес, повече от всякога, училището ни е отворено за живота и света. Европа влиза в него със своите технически стандарти и педагогически практики. Самочувствието ни расте от новата визия, която постепенно излиза от рамките на обичайното, защото „Образованието и възпитанието на децата не търпи никакъв шаблон, дори и хубав“.
Това е нашето училище – по-младо от всякога със своите 50 години.
